от Юлия Портарова снимки Минко Минев
На спускащата се от Народното събрание към Перловската река улица Шипка, в долната й част, стоят няколко забележителни къщи, строени в началото на XX век. Ботевата къща на ъгъла с ул. Васил Априлов, домът на Георги Фингов по диагонал и училището отсреща оформят архитектурен ансамбъл, проектиран от арх. Фингов и емблематичен за променящата се в началото на миналия век столица.
Брат на поета и четник в неговата чета, през 1896 г., вече 40-годишен, генерал Кирил Ботйов купува парцела и поръчва проекта на архитектите Георги Фингов и Киро Маричков. Тримата мъже ги свързва и родният Калофер.
Завършил образованието си във Виена точно по времето, когато там сецесионът е „официално обявен”, продуктивният архитект променя провинциалния облик на София, доближавайки я до Европа, с десетки частни къщи, училища, бизнес сгради в новия изящен стил.
По време на бомбардировките през Втората световна война задната част на сградата е разрушена и по-късно е възстановена с известна реконструкция.
Наследникът на фамилията и настоящ собственик Боян Ботйов цени и запазва автентичния архитектурен облик на интериора и мебелировката.
В подготовката за работа новите обитатели от издателство QM обживяват къщата, като срещат сецесиона и мебелите в стил бидермайер с модерния дизайн.
1
Списание Abitare. Една от стените е запазена непокътната. Високите над 2 м кахлени печки са във всички стаи – с различно орнаментирани плочки и невероятно разнообразни декорации на металните вратички и решетки
2
Фоайето при централния вход с писалищна масичка в стил бидермайер и пишеща машина Triumph. Оттук се влиза в редакциите на архитектурните списания - Abitare и Bravacasa, както и в помещенията на фондация „Христо Ботйов”. Старинното венецианско огледало, събирало образи цяло столетие, сега отразява забързани силуети и прелитащи нощни птици в края на всеки месец, при финализирането на списанията
3
Фотьойлите от 40-те под картина на Десислава Минчева, подарена на издателството от авторката. Лампата, както и повечето основни осветитители, е оригинал от времето на първото обзавеждане. Редакцията на Bravacasa заема най-представителната част от дома, извеждаща към зимната градина
4
Зимната градина е продължение на салона/редакция и се свързва с двора. Запазени са чешмата и кахлената печка, автентичният рисуван абажур и оригиналните 2-милиметрови стъкла на витража. Тук, над реставрираната кушетка и новите плетени кресла, на кафе и шоколад се раждат много от идеите за списанието
5
Стълбището на входа откъм двора води към втория етаж, където са светлите стаи на Amica и Max. Въздушността на боядисаното в бяло стълбище продължава в салона/заседателна зала. Около бялата маса и прозрачните столове Ghost (дух) е артистичният център на къщата – редакторите се срещат с фотографи, дизайнери, стилисти и модели, журналисти, пътешественици, известни и изгряващи лица
6
Кожен корсет и обувка (пластични творби на Драган Милев-Дари) в югоизточната стая на модното списание – тук най-често свети до среднощ
Вдясно: Атлазените детски пантофки на масата чакат за модна фотосесия на Amica. Стълбището към тавана се използва само за сядане и кутии с обувки. Това, какво ще се случва под дебелите греди и високия покрив на тавана, все още предстои
7
Територия Max – три амфиладно разположени стаи със западно изложение
Долу: Нишата на фоторедактора за двете издания от втория етаж е пред вратата към малък балкон над ул. Шипка
8
Терасата над зимната градина със забележителна дървена стреха, боядисана в бяло, е короната на сградата. Вдъхновяващо място за работа през топлите сезони, за цигара и глътка въздух високо сред дърветата
Вдясно: Най-тихата част на къщата, при входа откъм градината, е заета от списание L’Europeo. В тази привидно камерна и затворена стая бушуват проблемите, любовите, музиката, бизнесът на Европа и света. Авторска фотография от Мексико на Десислава Минчева
