Ришард Хътън е вероятно най-популярният и един от най-неконвенционалните холандски дизайнери. Сега е криейтив директор на новия лейбъл NgispeN, изцяло насочен към продуктовия дизайн за дома. „Стремя се да създам колекция със собствена идентичност. За нея важи цялото богатство от значения на фразата „игра с традицията”. Както знаеш, Gispen е една от най-старите компании за мебели в Холандия, тя е национално богатство и ни я поставяме в хода на съвременния дизайн с респект към миналите дизайнерски концепции, като в същото време опитваме да играем с тях. Обичам да играя, а Gispen ми предоставя голяма площадка за игра. Забавлявам се с това. Като арт директор трябва да задам посоката на компанията, което е много отговорно. Амбицията ни е голяма. Искаме да бъдем на предната линия на дизайна и една от водещите компании. Вдъхновяващо е. За да постигнем целта си, решихме да работим и с чуждестранни дизайнери – Фабио Новембре, Бертян Пот.”
Колекцията NgispeN се състои от продукти на Ришард Хътън – столовете Sexy Relaxy, Rhino, Bronto и Berlage, лампата Zzzidt, комплекта No Sign of Design, стола Mondial на Герит Ритфелд, прочутия 412 на Хендрик Гиспен, историческите 101а и 101б, иновативните Slats на Бертян Пот. „Трябва да гледате на това като на начало. Колекцията ще расте постепенно, ще намира своето лице. Един от най-важните аспекти на всеки продукт е неговата функционалност. По тази причина аз съм дизайнер, а не скулптор или артист. За мен обаче функцията е отправната точка, не целта. Да седиш удобно не е единственото значимо нещо. Това, което аз искам да добавя като дизайнер към предмета, би могло да бъде една история, авангардна технология, изненадващ избор на материал или форма. Новият продукт трябва да има своето основание. Ако няма, той е излишен.”

Успехът на Хътън започва с простия въпрос „Какво е живеенето?” Докато е в Академията по дизайн, той учи философия и социология и достига до идеята за масата като обект, способен да удовлетвори всички функционални изисквания. Само с промяна на размерите и пропорциите тя става стол или легло. Така Хътън обединява в един-единствен модел различните функции и си разчиства територия за свободно създаване на нов дизайн.
После нарича един свой стол No Sign of Design. Има предвид, че формата сама по себе си не е дизайн, тя е заимствана форма. В No Sign of Design концепцията е изцяло конструктивна. Като реакция на това по-късно Хътън проектира стола Bronto – изцяло неконструктивен. Първоначално го изработва ръчно с техника на отливане, което прави цената му 5000 евро. При вкарването му в индустриално производство тя пада до 79 евро. След Bronto Хътън прави интериора на Centraal Museum в Утрехт и създава стола Centraal Museum. Всъщност това е Bronto с издължена облегалка и се произвежда само индустриално с ротационно формоване. По време на сватбената церемония на принц Уилям Александър с принцеса Максима Зорегиета на 2 февруари 2002 г. в Амстердам гостите, между които Нелсън Мандела и много кралски особи, седят на столове Centraal Museum. „Направих този стол специално за храма на културата, после той придоби светски блясък” – казва Хътън.
Студиото на дизайнера се намира в пристанищната зона на Ротердам. Той пътува много, присъства на различни изложения, на които са представяни най-новите му продукти. Връща се от Германия, за да тръгне към Китай или Япония. Отскача до Дубай, за да презентира сребърния свещник и аксесоари за маса Atomes d’Argent, които прави за парижката дизайнерска къща Christofle. След това се отправя към Венеция за Архитектурното биенале. „Моите продукти не дефилират по червения килим, макар че са част от живота на много звезди. Холандската кралица Беатрикс има мои работи, но тях не ги показват по телевизията. Карл Лагерфелд е най-големият колекционер на мой дизайн и къщата му в Биариц е пълна с проектирани от мен предмети, но той не допуска там фотографи.”
